ЗА ПРОЕКТА
В съвременната епоха интердисциплинарният подходстава все по-популярно средство за вдъхването на нов живот на научни области, които отдавна са в застоя на класическата методология. Най-вече това се отнася до хуманитаристиката, където навлизането на цифровиацията и дигиталните бази данни промениха облика на много от традиционните културни институти, като направиха наличното в тях културно наследство достъпно за ползване и изследване.
През последното десетилетие сътрудничеството между хуманитарните научните звена – като филология, история на изкуството, консервация на паметници и реставрация, и специалисти от естествените и компютърните науки се разви значително. Методиката свързана с ИТ технологиите и методите на изследване и анализ развити в последно време, предлагат възможност голяма част от разработения с тяхна помощ инструментариум и аналитични умения да бъдат използвани за анализ и изследване in situ на паметници от ръкописното наследство.
Тази рамка дава нова перспектива за филологическото изследване на редица ръкописни паметници - най-вече повредени, или недобре съхранени пергаментни кодекси, палимпсести, съдържащи два или повече ръкописни слоя, както и такива с множество изображения. Изследването на материала, от който е направен даден ръкописен паметник – състав на мастилото, пигментите, свързвателя, химически и мултиспектрален анализ се използва все по-широко за потвърждаване на неговата историческа и текстологична достоверност. На основата на всички тези данни, обективното изучаване на редица текстови и документални извори навлиза в нова фаза и бива използвано широко от историци и филолози. Анализът на материала от който е направен изучавания паметник спомага и за неговото по-точното датиране, както и за създаването на по-прецизна класификация. Крайната цел на този нов вид екипна работа е съвкупността от всички интердисциплинарни изследвания да бъде съпоставена, като се очертае взаимовръзката на данните от различните модели на анализ и така се достигне до ново знание за вече познати, или новоизследвани обекти.
Напоследък все повече библиотеки и музеи обръщат внимание на средновековното ръкописно наследство и неговото дигитално представяне. Въпреки това, малко от тези институции разполагат с подготвени кадри, които да са обучени в проблематиката на дигиталното заснемане и работата с повредени, или недобре съхранени пергаментни кодексии палимпсести. Проектът е ценен с това, че дава възможност на докторанти, магистранти и студенти от УниБИТда вземат активно участие в съпътстващите дейности по изследователската работа и с това да придобият ценен опит и познания по работа с мултиспектрални изображения и химически, микробиологичен и ДНК анализ, както и за съставянето на база данни, като по този начин дава възможност да се подготвят кадри за библиотеки и музеи на световно ниво.
Актуалността се обуславя и от факта, че с разширяване границите на политическа и икономическа интеграция и промените в традиционното геополитическо мислене, представата за писмено наследство, за неговия обхват и съдържание се променя. Променят се и критериите за автентичност и методите за изследване, опазване, съхранение, използване и управление.
Пред филолозите в България стоят редица проблеми, породени от необходимостта от въвеждане на по-съвременни методи и средства за изследване на наличните в българските библиотеки ръкописни паметници. От една страна те са свързани с липсата на прилагане на върхови методи за изследване и дигитализация на ръкописното културно наследство, съдържащо се в български (и други) библиотеки, което се дължи на слаба подготвеност на учените за работа със съвременни техники за анализ и на липсата на съответно лабораторно оборудване, а от друга – със специфичните проблеми на всеки един паметник (ниво на съхраненост, датиране, графично и шрифтово оформление, ортография и пр.).
Със средствата на мултиспектралното заснемане и изследването с неинвазивни интердисциплинарни методи могат да бъдат решени въпроси, свързани с датиране на паметника по материални данни, определяне на региона в който е създаден, възстановяване на повреден текст или изображение при лошо състояние на паметника, дигитализиране на палимпсестни ръкописни слоеве, изграждане на база данни на основата на количествени и качествени критерии, получени по интердисциплинарен път, които на този етап липсват (или са много слабо застъпени) като елемент от работата по изучаването на ръкописното културно наследство в България.
Не на последно място, наличието на интердисциплинарен подход при изследването на ръкописните паметници допринася значително за качеството и международния престиж на публикациите и пълноценната интеграция на българската научна общност в интернационална среда.
Основната цел на проекта е създаването на екип, подготвен за работа с ръкописни паметници, който на основата на използване на челния европейски и световен опит и прилагане на най-новите неинвазивни методи и техники, да допринесе за пълноценно изучаване, интерпретация и преинтерпретация на паметниците от ръкописното наследство на България, като спомогне за тeхните правилни хронологични паралели и разчитане, оценка на тяхната културна и историческа перспектива и създаде условия за сравнително-съпоставителен анализ на данни получени от прилагането на различни изследователски модели.
Проектът защитава тезата, че резултатите от комплексния интердисциплинарен метод за изследване на средновековното ръкописно наследство, могат да бъдат приложени при решаването на комплексни въпроси свързани с датировка на паметниците, регион на възникване, история на паметника и други. За целта ще бъдат очертани аспектите, в които чрез интердисциплинарния метод на изследване (мултиспектрална цифровизация и компютърна обработка на изображения; хиперспектрален и спектроскопски анализ (XRF, FTIR, Raman, UV-vis) на съставния материал на ръкописите (пергамент, мастила, пигменти, оцветители и др.) и - в специални случаи - микробиологични анализи (ДНК, метагеном) на пергамента и микробиота на повърхността на пергамента (като вируси и бактерии), могат да се постигнат надеждни резултати, които да дублират факти, постигнати най-вече чрез палеографски, ортографски и езиков анализ.
Ето защо от една страна, проектът цели запознаване с челния опит на лаборатория CIMA и други научни, образователни и културни институти в Европа, и неговото прилагане за решаването на комплексни филологически, исторически и други задачи и обучение на екип от специалисти за работа с техниката и разчитането на данните в областите: Computer Vision, материална химия, филологическо разчитане на текст и описание на кодикологични особености на ръкописи на базата на многоспектрални снимки от наличната база данни на CIMA; а от друга – извършването на научна работа по компютърен, спектроскопичен и филологичен анализ, визуализация, документиране и класификация на ръкописни паметници и палимсести намиращи се в библиотеки в България.
В резултат от работата по проекта ще бъде създадена учебна лаборатория и база данни за нуждите на преподавателския процес и изследователската работа към УниБИТ.
Проектът предвижда тези умения да залегнат в основата на съответен обучителен модул, който да бъде преподаван на студенти, магистри и докторанти в УниБИТ и други университети.
Проектът създава условия за мобилност на учени, магистърски студенти и докторанти и спомага за социализацията на ръкописното наследство и включването му като елемент от подготовката на широк кръг специалисти (ИТ, химици и др.), които по този начин разширяват познанията си и внасят своя дял в опазването на културното наследство.
ПАРТНЬОРИ
The Centre of Image and Material Analysis in Cultural Heritage
The Centre of Image and Material Analysis in Cultural Heritage (CIMA) is an interuniversity research institution which was established at the beginning of 2014 in the framework of the HRSM-project “Analysis and Conservation of Cultural Heritage – Modern Imaging and Material Analysis Methods for the Visualization, Documentation and Classification of Historical Written Material (Manuscripts)”. Specialized on research in the fields of imaging, image enhancement and analysis as well as the non-invasive chemical analysis of the materials used for the production of historical objects, CIMA represents a unique facility with an interdisciplinary approach to the investigation of cultural heritage.
The Centre brought together the expertise of different disciplines from several Viennese universities: Philology (University of Vienna), Computer Science (Vienna University of Technology), Chemistry and Material Science (Vienna Academy of Fine Arts) and Restoration/Conservation (Danube University Krems). Since the partners involved can already look back on several years of successful cooperation in the relevant field, the main idea behind the foundation of CIMA was to prolong and intensify this cooperation by establishing a central laboratory offering its services to universities, libraries, museums, exhibitions, etc.
Presently the focus of CIMA is on manuscripts. The manuscripts originate from the Middle Ages and are written in different languages and scripts. During the first three-year period mainly Slavic, Greek and Latin parchment manuscripts and palimpsests from the Austrian National Library and various Austrian monasteries dating from the 8th until the 14th century are being analyzed. Apart from richly decorated codices, the experts of the CIMA are focusing primarily on poorly preserved objects and manuscripts containing overwritten text (palimpsests) that pose particular challenges to the philological decipherment.
CIMA experts have vast experience in leading and running cultural heritage projects and play an important role in various national and international activities.
Major research areas are: Multispectral imaging, image enhancement; material analysis via non-invasive, non-destructive methods (XRF, rFTIR, Raman); philological analysis (decipherment) and interpretation of the manuscript data.
Using modern technologies, the activities of CIMA aim at the acquisition of new and improved data about historical sources, on the one hand, and at the improvement of the equipment and the methods of their investigation, on the other. In the course of the project a common database will be implemented which contains the information gained from the imaging, image enhancement, chemical and philological investigations. The final objective of the research is to compare the data gained, to reveal correlations within data stemming from multiple modalities and, in general, to make new scholarly and scientific findings.